Само цветята ни спъват по пътя

Да помагаме, означава да подаваме светлина, не скръб. Изпадналият в затруднение може и да се чувства добре, а проекциите, които му стоварваме, да го дърпат надолу, където изобщо не е бил преди това. Ако пък е загубил временно ориентир, мрачните ни обратни връзки могат да смрачат още повече небето му.
Ние никога не съжаляваме други хора, винаги само и единствено себе си. Ако съжаляваме някой заради това, че се е спънал, значи виждаме себе си в дупката. Иначе бихме го попитали как се чувства, от какво има нужда, бихме имали чувствителност за него, не за страховете си. Вместо директно да скачаме в мрачните физиономии и провлачените от мъка гласове. Нормално е по пътя да има неравности, а може да се навел да си откъсне цвете човекът. То винаги е цвете това, което ни спъва. Всъщност…спъват ни само цветята по пътя, защото след всяка опитност нещо в нас разцъфва.
Да подадем светлина, не означава да отречем тъгата на другия (ако има такава), нито да я дърпаме да си ходи. Не означава да го потупваме с мним оптимизъм, докато рецитираме клишета как трябва да бъде силен и да се стегне. Означава да се опитаме да бъдем огледални за него и спокойни в себе си. И като се види в нас другият, да му се проясни небето. Да види чрез нас частица от собствената си, по-дълбока действителност.

И да, топлината и нежността в очите и думите ни, не са съжаление, те са израз на обич, състрадание и подкрепа. Всеки човек се нуждае от последните, когато му е трудно.

Разбира се, има хора, които изговарят заучени фрази от обърканост и незнание какво друго да направят, и чиито добри и искрени сърца се усещат въпреки това.

Ако още не сте гледали The Intouchables, гледайте го. Ярък пример за любяща безжалостност и истинска помощ. Филмът е по действителен случай.
И е важно да различаваме любяща от нелюбяща безжалостност. Първата, дори ако бодне, радва, а втората само боде в раните безрадостно.
А най-важното е, че каквото и да идва, все е за добро. И да ни радват, и да ни отразяват с нежност, и да ни помагат, и да ни (уж) пречат, и да ни бодат безлюбовно, и да ни жалват…все за Добро е. С главна буква, защото става дума за онова главно добро, което често не виждаме иззад паравана на идеалите си.

Коментари

  1. Юлиан 24.03.2018 at 0:31

    Възхитителен е начинът, по който боравиш с думите!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Име *
Имейл *
Интернет страница