Детето или работата?

Да, вярвам, че понякога се налага да направим избор за определен период от време, преди да започнем да съчетаваме. Има моменти, които предполагат пълна отдаденост. За мен такъв момент е този след раждането.

Знам, че според някои дами три-четири месеца са достатъчно време за тотална отдаденост на детето. Изборът им да се върнат бързо на работа, не означава, че не обичат децата си. Има и такива, които работят активно до самото раждане, това също е въпрос на индивидуално стечение на обстоятелствата. Моето разбиране не съвпада с това на първите, а като вторите не се случи да бъда.

Забременях, когато се чувствах добре с работата си, когато нещата ми се развиваха чудесно. Тъкмо откривах нови територии и се намествах удобно в любимите дейности. Майчинството обаче измести всичко, съвсем всичко. Още по време на бременноста започнах да изтеглям енергията си навътре, а след появата на сина ми, фокусът беше изцяло върху връзката ни с него. За мен е особено важно майка и дете да са в непосредствена близост в първите три години, за да може детето да получи необходимата му за живота нататък вътрешна опора. Дълбоко вярвам, че когато майка му е била насреща в тези първи моменти, човек по-лесно изгражда самостоятелност и себеуважение. Не напомпано компенсаторно самочувствие, а дълбоко себеуважение. Обратно на възприетото доскоро вярване, че трябва да се тича през пет стаи в десета, ако детето плаче, за да не го разглезим. Глезено бебе няма. Разглезен (ако изобщо съществува такова „животно“) става човек, който отчаяно търси вниманието, което никога не е получил. Такъв човек и лесно се прилепва към околните, обляга се като на патерица върху връзките си, нестихващо страда при всяка раздяла, дори полезната.

Случи се, че успоредно с огромното щастие да имам дете, преживях сериозни и силни лични сътресения. Толкова отворена и уязвима бях в онези моменти, че си позволих да се счупя вътрешно на няколко пъти. Неусетно минаха три години и половина, по време на които самоуважението и вътрешният ми интегритет пострадаха, качих и доста килограми. Въпреки знанията и уменията си, бях наясно, че е логично след толкова време да започна от кота нула. Трябваше отново да изляза на светло, но без да разчитам на късмета на начинаещия, защото изобщо не бях начинаеща, а и без увереността, която следваше да имам в следствие на отъпкания път – тя се беше изпарила, заради турбуленциите, през които минах. Пътят беше вървян успешно, имах опита си, но мен ме нямаше. Липсвах за себе си, съответно и за другите. С незавидна вътрешна нагласа и драпаща усилно по собственото си нанагорнище, започнах да работя отново. Не след дълго, когато видях светлина в тунела и се разбързах да планирам, счупих крак. Отново занулих, отново преосмислих и пренаредих приоритетите си. Бавно и постепенно започваше да се завръща себеуважението ми, да се намества вътрешната ми скорост, да изкристализира благодарността ми за застоя, задържането, сривовете. Започнах да чувствам все по-ясно, че съм на пътя си, че актуализирам призванието си и че в последното влиза целия ми опит – както сладък, така и горчив, който мога от първо лице да споделям с хората, с които работя. Вече чувствах колко по-богата съм след всичко.

И мисля, че забавянето, вътрешните турбуленции и предизвикателните външни ситуации съвпаднаха с майчинството ми и периода около него, защото майчинството е едно особено честно и разголващо време. Време, в което една душа идва, за да разбърка и поднови старото ни аз. Благодарна съм на плутоновата енергия около сина ми за оголването до кокал и новораждането. Благодарна съм, че оставих всичко останало настрана и бях до него. Така започнах да изграждам нови лични качества, а в основата на искрената и пълноценна работа е личното ни присъствие. И въпреки че в определени моменти се посвещаваме на едно или друго, погледнато по-обхватно, няма или-или, а има всяко нещо във времето си. И всяко нещо е свързано с всичко останало и може да се окаже солидна подложка за идващото след него. Едно дете може да дойде с помитаща всичко излишно енергия и да разчисти пътя ни първо към нас самите, после към навън. Временно някои наши активности може да пострадат, но скритият смисъл е да се върнем в себе си по-цялостни и истински.

Коментари

  1. Куна 09.09.2019 at 13:32

    „Едно дете може да дойде с помитаща всичко излишно енергия и да разчисти пътя ни първо към нас самите, после към навън. Временно някои наши активности може да пострадат, но скритият смисъл е да се върнем в себе си по-цялостни и истински.“ Много хубаво! Истински вярвам, че ако някой може да се „върне“ в себе си, след подобно прибиране, това си ти! Освен това, необходимостта е заради това, за да се „изразходва“, когато и е момента! Имаш още от „себе си“ да реализираш в себе си – повече от всичко, си, „себе си“. Когато ти си добре, всичко е както трябва да е… Не че по принцип не е, просто е в синхрон с теб:)

    • Нина Косева 09.09.2019 at 13:39

      <3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Име *
Имейл *
Интернет страница