За негативните емоции и искането на помощ

Случи се да преживея неприятни за мен емоции, за които реших да говоря със съпруга си. Потърсих от него помощ, за да открия потребността зад преживяното, вместо да се самонавивам, че последното го няма, понеже, видиш ли, от една възвишена перспектива се явява неприемливо. Друг е въпросът, че най-възвишена е приземената перспектива, която интегрира, вместо да разполовява.

Първата реакция на съпруга ми беше назидателна и отхвърляща, а аз в отговор започнах да се затварям. Някак обаче успях да надделея над надигащата се обида и му казах, че имам нужда от емпатия, и да открием заедно какво вътре в мен ме люлее така. Споделих, естествено, че чувствам от негова страна съд и неразбиране, а вместо това имам нужда от валидиране на преживяванията си. Не от одобрение или неодобрение, а от чуване и признаване на емоциите ми такива, каквито са. Той се вслуша и малко тромаво в началото, започна да влиза в по-емпатичен режим. Започна да ми задава въпроси и да ме насочва във вътрешните ми търсения, докато аз постепенно откривах отговорите си. Първо един, после друг, а после напипах пулсиращата в същината болка. И когато заявих разпознатите си и неудовлетворени потребности зад емоциите, той получи прозрение за случка от детството ми като една от изходните точки на страданието ми в момента. Беше тотално в целта и избухнах в сълзи. Олекна ми.

Не избрах обидата, макар че съпругът ми първоначално тръгна към мен с неразбиране и отхвърляне. Пристъпих към действие, настоятелно си поисках помощ. Нетипично за мен, вярващата, че нещата или стават от само себе си, или не стават и че е важно другият сам да се сеща да прави добрите за мен неща. Колко разочарование можем да си спестим, ако осъзнаем, че във връзките си постоянно се възпитаваме и учим взаимно. Чрез всяко едно свое решение. И сигурно звучи парадоксално, но някой път другият се нуждае от помощ, за да ни помогне.

Ако минавате през негативни емоции и се самоубедите, че не ги преживявате, защото вие няма как да сте такъв човек, ще станете тъкмо такъв човек – оцветен от отбягваните емоции. Нещо повече, ще се проникнете от тях в дълбочина. Вместо да бягате, потърсете какво става вътре във вас, за какво плаче вътрешното ви дете. Ако партньорът или приятелите ви не откликват, или въпреки желанието, не успяват да помогнат, огледайте се за друг вид помощ, но не се опитвайте да обезвредите емоциите си насила. Така само ще ги овластите повече. Негативните сред тях сигнализират за процеси под повърхността, за потребности, които чакат да бъдат зачетени. Може би копнеете да сте споделени, обичани, принадлежни, забелязани, свободни, творящи и пр., и пр. И най-вероятно някога нещо във вас се е счупило и сега е дошъл моментът да съберете разлъчените части и да реализирате копнежите си.

Когато последно преживях негативна емоция и си помислих, че ми трябва повече смирение, усетих в тялото си разминаване с тази, иначе благопристойна мисъл. Усетих, че не от смирение се нуждая, а от повече обич към себе си, от повече самоуважение. Когато последните са налични и здрави, ставаме естествено смирени. Смирението е резултат от приемането на некрасивите страни от нас и от търпеливата работа по трансформирането им. Най-несмирени сме, когато отричаме сенките си и когато водим с тях неравна борба. С други думи – когато не се обичаме. Ако спим на пирони – реално или метафорично, само ще отложим същинската работа и ще раздуем егото, от което се опитваме да избягаме. Затова вместо бягство от егото, можем да планираме оздравяването му.

 

Можете да се свържете и с мен за сесия с меридианни подходи или за включване в някоя от групите ми на тел. 0885 272 006 или по имейл: parvatimudra@gmail.com

Нина Косева-Ицовска

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Име *
Имейл *
Интернет страница