Провалът като съюзник, успехът като провал

Искам да споделя с вас едно осъзнаване, от което съм видяла практическа полза Всички понякога живеем в балони, сиреч илюзии. И тези балони са тънкостенни, нищо, че докато сме в тях, ни изглеждат нерушими като графен (най-силният материал на планетата).
Случи се да преживея неприятни за мен емоции, за които реших да говоря със съпруга си. Потърсих от него помощ, за да открия потребността зад преживяното, вместо да се самонавивам, че последното го няма, понеже, видиш ли, от една възвишена
Да, вярвам, че понякога се налага да направим избор за определен период от време, преди да започнем да съчетаваме. Има моменти, които предполагат пълна отдаденост. За мен такъв момент е този след раждането. Знам, че според някои дами три-четири месеца
Всеки от нас в някакъв момент е чувал предупреждението да внимава какво си пожелава. И опитът показва, че клишето е вярно и сбъдването на желаното не винаги отвежда в рая. Чували сме обаче и призиви да обърнем с хастара навън
Случвало ми се е свестни хора да ме предупреждават да внимавам с някой, с когото общувам. И мотивите точно на тези хора със сигурност са били благородни. Искали са да ме предпазят от евентуални щети. Веднъж даже бях предупредена за
Да помагаме, означава да подаваме светлина, не скръб. Изпадналият в затруднение може и да се чувства добре, а проекциите, които му стоварваме, да го дърпат надолу, където изобщо не е бил преди това. Ако пък е загубил временно ориентир, мрачните
Ден след Прошка за прошката Опитвам се по-често да живея така, че да няма нужда да прощавам. С други думи – да не гледам на хората изключително от бялата страна, та да се налага да им прощавам тъмните нюанси после.
„Търся „подходящия“ човек!“ Чувала съм това многократно, включително и от себе си. Често наричаме умствената си говорилня „вътрешен глас“, ала в нея ехтят гласовете на обусловености, програми и клишета за любовта. Именно тя излъчва на повърхността романтични мисли и копнежи,
Дълго време вярвах, че е важно да извъртам негативното в положително. Разбирах подобно лицемерие като духовност и така затвърждавах фалшивата си духовната персона. Когато не харесвах нечие поведение, се мъчех да го видя наопаки, защото нали всички имаме Буда природа.