„Търся „подходящия“ човек!“ Чувала съм това многократно, включително и от себе си. Често наричаме умствената си говорилня „вътрешен глас“, ала в нея ехтят гласовете на обусловености, програми и клишета за любовта. Именно тя излъчва на повърхността романтични мисли и копнежи,
Дълго време вярвах, че е важно да извъртам негативното в положително. Разбирах подобно лицемерие като духовност и така затвърждавах фалшивата си духовната персона. Когато не харесвах нечие поведение, се мъчех да го видя наопаки, защото нали всички имаме Буда природа.
Някой път плисват неистови опити за погасяване на празник, който е на дневен ред. Преди и по Коледа се очакват нови, на места вече се надигат. Не нарочни опити, съвсем добронамерени, и все пак упорито еднообразни. Знам какво е да
Или: Възможно ли е да сме емпати, без да си патим Откакто се помня, имам способността да улавям настроенията, мислите и чувствата на другите. Отгоре на всичко понякога да ги преживявам по-драматично и от самите други, като със седмици, даже
Моята антителевизионна ера започна в средата на 90-те. В родния ми дом новини и предавания бяха непрекъснат фон на действие и бездействие, затова една от първите промени, които направих с излизането от него, беше да пратя в забвение досадната кутия.
Или как да прощавам, без да прощавам В моята ценностна система прошката заема огромна площ. Безкрайно уважавам примера на действителните хора, за които Прокофиев-внук разказва в Окултното значение на прошката. Високо ценя примера за прошка на лелята на баща
Някога бях от онези човеци, които „това го знаят”, които при среща с познатото си казваха: това съм го правила, чела съм го, чувала съм го, нищо ново не срещам тук. Да, все още приемам, че има неща, които се
Всекидневното чудо е чудото Някога мислех, че чудото проблясва в определени моменти – когато сънищата ни се сбъдват, когато по вътрешен път узнаваме лични неща за други хора, когато можем да прочетем нечии мисли или да предвидим определени събития. Чувствах
опираме се на обещанията си като на гранитни колони. ставаме твърде сигурни. ала в твърдото има сигурност колкото в обещание.
Аз съм и физическото си съществуване В началото на 90-те освен многото друга езотерика и духовна литература през ръцете ми минаха книги за излизане от тялото (като тези на Робърт Монро), за връщане към минали животи (като Пътят на душите).
