Емпат съм, ‘ем си патя

Емпат съм, ‘ем си патя

Или: Възможно ли е да сме емпати, без да си патим Откакто се помня, имам способността да улавям настроенията, мислите и чувствата на другите. Отгоре на всичко понякога да ги преживявам по-драматично и от самите други, като със седмици, даже

Лошият вълк от телевизора

Лошият вълк от телевизора

Моята антителевизионна ера започна в средата на 90-те. В родния ми дом новини и предавания бяха непрекъснат фон на действие и бездействие, затова една от първите промени, които направих с излизането от него, беше да пратя в забвение досадната кутия.

Когато не мога да простя на любимия човек

Когато не мога да простя на любимия човек

Или как да прощавам, без да прощавам   В моята ценностна система прошката заема огромна площ. Безкрайно уважавам примера на действителните хора, за които Прокофиев-внук разказва в Окултното значение на прошката. Високо ценя примера за прошка на лелята на баща

ТОВА ГО ЗНАМ!

ТОВА ГО ЗНАМ!

Някога бях от онези човеци, които „това го знаят”, които при среща с познатото си казваха: това съм го правила, чела съм го, чувала съм го, нищо ново не срещам тук. Да, все още приемам, че има неща, които се

Живот като на чудо

Живот като на чудо

Всекидневното чудо е чудото Някога мислех, че чудото проблясва в определени моменти – когато сънищата ни се сбъдват, когато по вътрешен път узнаваме лични неща за други хора, когато можем да прочетем нечии мисли или да предвидим определени събития. Чувствах

Аз съм и физическото си съществуване

Аз съм и физическото си съществуване

Аз съм и физическото си съществуване В началото на 90-те освен многото друга езотерика и духовна литература през ръцете ми минаха книги за излизане от тялото (като тези на Робърт Монро), за връщане към минали животи (като Пътят на душите).

из стихосбирката БДЗХ

Ти си като развален ветропоказател – всички посоки отиват на вятъра. С теб съм на течение. С теб съм стечение на хиляди ветрове.   *  *  * Претопляш ме като вчерашна манджа. Губя витамини и интерес. Всеки ден идвам готова

Стихове

* * * Наесен пристига на пръсти или пък шумно изскача от някое скришно отверстие светлата нишка на здрача. С по-късия ден удължава се на светлите сили вълната, пробива си път и остава отвътре да расне зората. Един ден зората

На топло под студа

На топло под студа

Преди много години, когато изкачвах едно от най-тежките нанагорнища в живота си, когато бях загубила всички вътрешни ориентири и всички опори извън себе си, на помощ ми дойдоха извънредно трудни външни условия. Заживях сама на тавана на една къща, кацнала