Моята антителевизионна ера започна в средата на 90-те. В родния ми дом новини и предавания бяха непрекъснат фон на действие и бездействие, затова една от първите промени, които направих с излизането от него, беше да пратя в забвение досадната кутия.
Или как да прощавам, без да прощавам В моята ценностна система прошката заема огромна площ. Безкрайно уважавам примера на действителните хора, за които Прокофиев-внук разказва в Окултното значение на прошката. Високо ценя примера за прошка на лелята на баща
Някога бях от онези човеци, които „това го знаят”, които при среща с познатото си казваха: това съм го правила, чела съм го, чувала съм го, нищо ново не срещам тук. Да, все още приемам, че има неща, които се
Всекидневното чудо е чудото Някога мислех, че чудото проблясва в определени моменти – когато сънищата ни се сбъдват, когато по вътрешен път узнаваме лични неща за други хора, когато можем да прочетем нечии мисли или да предвидим определени събития. Чувствах
Аз съм и физическото си съществуване В началото на 90-те освен многото друга езотерика и духовна литература през ръцете ми минаха книги за излизане от тялото (като тези на Робърт Монро), за връщане към минали животи (като Пътят на душите).
Преди много години, когато изкачвах едно от най-тежките нанагорнища в живота си, когато бях загубила всички вътрешни ориентири и всички опори извън себе си, на помощ ми дойдоха извънредно трудни външни условия. Заживях сама на тавана на една къща, кацнала
Тук споделям няколко несъвета. Няма да намерите „пет начина за…“, нито ще разберете „как да…”. Сред най-големите страдания в живота ми се нареждат тези заради провалени приятелства. Осуетените надежди за истинско споделяне и топъл обмен истински са ме съкрушавали. Мина
