Стихове

опираме се на обещанията си като на гранитни колони. ставаме твърде сигурни. ала в твърдото има сигурност колкото в обещание.

Ти си като развален ветропоказател – всички посоки отиват на вятъра. С теб съм на течение. С теб съм стечение на хиляди ветрове.   *  *  * Претопляш ме като вчерашна манджа. Губя витамини и интерес. Всеки ден идвам готова

* * * Наесен пристига на пръсти или пък шумно изскача от някое скришно отверстие светлата нишка на здрача. С по-късия ден удължава се на светлите сили вълната, пробива си път и остава отвътре да расне зората. Един ден зората