Съществуват различни класификации на характерите според различните психотерапевтични модалности. Ще разгледам характеровите структури /преди и след преработката/ според някои психотелесни психотерапевтични школи, през призмата на Естествената психотерапия.
Характеровите типове се опират на вграденото в човек, на придобитото от него през времето, на травматичния му опит, както и на специфичния начин, по който откликва на травмите от началото на жизнения си път.
Важно е да имаме предвид, че характеровата структура не е диагноза или дамга. Най-вече защото богатството и многомерността на характерите излизат отвъд всяко конкретно описание и ако разчитаме твърдо и единствено на зададени типове и определения, рискуваме да превърнем субекта на изследването си в заключеник на собствените си фиксации и интерпретации. Вътрешният свят на всеки от нас жонглира с различни парчета от базисните характери и едва ли съществува човек, който отразява в изчистен вид само една характерова структура.
Шизоиден характер
Преди:
Другите не ме разбират,
самотата е моя природа,
геният ми е неадресиран,
защото е уникална порода.
От ъгъла мрачно се взирам,
нищо хубаво няма навън,
във въображението си сърфирам
живея истински като на сън.
След:
Когато успея да вкарам
енергията си в съзидание
и в мозъка си нови неврони да прокарам,
намирам вярното призвание.
Разбирам, че светът е идеален
точно такъв, какъвто е,
съзерцател ставам неутрален
и красота творя на своето поле.
Формирането на този характер започва преди и след раждането и продължава най-късно до шестия месец от живота на човек.
Още в майчината утроба формиращият се човек се идентифицира с подадени от майката сигнали. Ако тя се усеща несигурна, изплашена, гневна, ако няма ресурс да го обича, той абсорбира и уголемява нейните емоции, нейната невъзможност. Детето запечатва в клетките си отзвук от всичко насъщно, което майката му е отказала по време на пренаталната фаза. Паметта на тялото му ще съхранява винаги от какво е бил лишен.
Травмата тук е от отхвърляне. Когато детето е отделено от майката след раждането, когато се налага да остане в кувьоз по здравословни причини или когато е дадено за осиновяване. Най-често майката е налична физически, но е емоционално дистанцирана. Детето е лишено от докосване и гушкане, но още повече от същината на физическия контакт – сърдечната топлина. То расте с вярата, че светът е несигурно и болезнено място. Наоколо е осеяно с тръни, всяка среща с външното е белязана със закачане и раздиране, всичко отвън е дразнител, от допира до който неистово боли.
За да оцелее насред емоционалния студ, детето се затваря в собствен имагинерен свят, превръща се в интроверт. Вчувства се единствено в прожекциите на вътрешните си картини, откъснато е от тялото си и света.
Шизоидът не смее да осъществи близост навън, защото вярва, че е обречен да бъде отхвърлен. Сигурен е, че всеки, който го опознае, ще го изостави. Хората ще излъжат очакванията му, защото са дълбоко ненадеждни. Базисната сигурност у него е здраво разклатена, в живота си той стъпва постоянно като върху тънък лед. Най-сигурно е усещането му, че е непригоден, че не може да принадлежи.
Фантазията е неговото убежище, обезчувствен е физически. Сексуалността е слаба. Странности, чудатостите – първа природа.
Шизоидният бяга от собствените си вярвания, пази се от любовта, от живота. Майката – като репрезентация на любовта – е липсваща емоционално фигура, съответно и любов за него не съществува. Или съществува, но е опасна и бива наблюдавана отстрани и преживявана през фантазиите.
Този човек обича самотата и вглъбяването в самотни занимания.
Понякога се наблюдава у такъв предразположение към депресивни състояния, меланхолия, злоупотреба с вещества.
Преработка:
В отговор на дълбока работа със Сянката, трансформацията при шизоидния характер е от обърнат невротично навътре, откъснат от света мечтател, в някой, който провежда потока на живота в качеството си на Съзерцател и Стратег.
Ако преди това е усещал себе си потопен в дълбокото, сега той разбира, че досегашната му задълбоченост е била нищо повече от бягство, нищо по-различно от удобна илюзия. Здравата работа по себе си го извежда на качествено ново ниво. Той се превръща в мистик и творец, намира в себе си ресурс да се самоосинови и да възпита отношения с Любовта, Мъдростта и Истината от позицията на овластено със силата си дете – не на липсваща майка, а на неизменно пристващ в душата му Бог. Бог не може да му бъде отнет, респективно любовта като атмосфера на душата – също.
Човекът започва да пуска мостове от фантазната си вътрешна реалност към навън, към значимите други, да преформулира виждането си за света и да живее през събудената си, мъдро чувстваща душа. Постепенно събужда и доверието си към хората. Продължава да бъде интровертен в сърцевината си, но сега тази обърната навътре нагласа не го държи в изолация, а го свързва с околните по фини канали, помагайки му да съпреживява.
Преработен, шизоидният характер се превръща в художник, писател, учен, терапевт и пр. Той успява да се оцелости и през по-широката си визия да бъде истински полезен за света.
Орален характер
Преди:
Боли да съм сама, вземи ме!
И неусетно ще ти висна на врата.
За мен ще бъде Господ твоето име,
ще ме отглеждаш като майка и баща.
Във всеки миг ще ме прегръщаш,
дори ако не ти е до това,
защото иначе ме връщаш
към миналото, пълно със тъга.
Ще носиш отговорност вместо мен,
по детски аз ще се скатавам.
Ще „дъвча“ най-удобния рефрен:
че цялата си обич ти дарявам.
След:
Най-сетне се събуждам цяла,
не ми е нужен друг пълнеж,
сега умея да обичам зряло,
започвам чисто нов градеж
на зданието си отвътре
на емпатичен и любящ човек,
в чието искрено присъствие
се ражда за душѝте лек.
Тази характерова структура се формира от около шестия месец до около първата годинка. Травмата е от изоставяне.
Отношението от страна на майката обикновено е свръхпротективно, което не позволява на детето да се доизгради, да порасне, да започне да поема собствена отговорност. При подобно възпитание фокусът е върху обгрижването и изземането на всички отговорности, а родителското алиби е, че всичко това се върши за улеснение на детето. Но в резултат у последното се създава тежка зависимост и в психиката му надълбоко се вкоренява убеждението, че то не може само. И когато е вече индивид на години, детето у него остава живо, и то не в библейския смисъл „бъдете като децата”, а в смисъла на недорасналост, неукрепналост на душевните сили, инфантилност, несвобода.
Понякога майката може да е студена и дистанцирана, което според индивидуалната реакция да отключи у едни хора шизоидни, а у други – орални характерови черти. Склонна съм да приема, че е възможно и едновременното настаняване и на двата характерови „фронта“. Още повече – твърде често прекаленото обгрижване е израз именно на емоционално отсъствие, на вътрешен студ. Както и в началото споменах – ние сме твърде пъстри и характеровите ни особености преливат непреривно едни в други.
Оралният характер пренася зависимостите от рожденото си гнездо на всяко друго значимо отношенческо поле. И се старае да обсеби, както само е било обсебвано. Обикновено този тип човек е амбиверт.
Вярата в това, че не може да се справи сам, го сковава и обезсилва тотално. Дори ако е много способен като потенциал, той се чувства на безопасно, единствено ползва другите за параван, патерица, гарант. Наложи ли се да направи нещо сам, изпада в безпомощно състояние, регресира до възрастта, когато е била формирана характеровата му структура. Или по-точно той никога не е еволюирал до различна възраст, независимо от външните белези. Само успява физически да наподоби възрастен с годините.
Лесно влиза в кожата на жертва и тъй като се ужасява от самотата, е склонен да се задържа в нефункционални връзки. Негово силно убеждение е, че ще се провали, ако действа сам. Ако реши да приключи връзка, най-често се подсигурява с нова, към която да се излъчи директно.
Има хаплив език, обича да дразни, дори ако знае, че ще последва болезнен отговор отсреща. Не понася да остава насаме, без ехо. За него идващото отвън е именно ехо на собствените му мисли и думи, той не вижда истински другия.
За да привлече внимание и съжаление, за да създаде още и още нишки за нездрава връзка с важните за него други, оралният характер върши „чудеса от храброст“, например – довежда се до сериозни здравословни проблеми или несъзнателно предизвиква инциденти.
Понякога е подвластен на панически разстойства, хипохондрия и пр.
Преработка:
При оралния характер дълбокото свързване и любовта са основа. Но при непреработения орален става дума за нездраво сливане, за гледане един в друг, вместо в една посока. А при преработения любовта е в своята висока октава и не просто е съотнесена към малкия междучовешки сюжет, но е преживявана като вътрешната атмосфера на взаимодействие между всички души.
В преработката си оралният характер се превръща в Емпат и Лечител.
В своя здрав вариант той е цялостен и автономен. Дълбоко и мъдро се доверява и истински се свързва. През живия си и стабилен център умее да преживява здравословна емпатия, да разпознава трудните криволици, през които минават другите, да бъде мехлем за техните болки. Собственият му изстрадан опит е като радар за улавяне и разпознаване на чуждото страдание. В последното той не се зазижда и изгубва, а силно свързан с Любовта и Мъдростта, интуитивно напипва жалоните за ефективна и човеколюбива помощ.
Преработеният орален характер е обърнал с хастара наопаки жертвената си кожа, тя вече не му е по мярка. Видял е пробойните си и разпознава довчерашните си защитни игри. В оптимизираната си характерова дреха той е свързан с Цялото, със себе си, с другия. Не просто може да се справя сам, а разчита главно на /Бог и/ себе си и от тази здрава база е способен да дава и помага.
Оралният характер, преработен, е едно голямо, топло сърце, един пораснал и еволюирал човек, цъфтяща душа, за която вече с пълна сила важи библейското „бъдете като децата“. Той е излекувал инфантилното, позволил си е да продължи напред, запазил е детското в цялата му красота и невинност. И се е превърнал в лечител за себе си и за света.
Садомазохистичен характер
Преди:
Искам да съм ти угодна,
само ме харесвай, моля!
Ще съм свита, несвободна,
съобразна с твоята воля.
Вътре ще бумтят и пушат
нагнетени страсти,
но навън ще съм послушна
и престорено безстрастна.
И добра ще бъда много,
благородна, мила,
нищо, че на бавън огън
пека своята сила.
След:
Ето, идва ден, когато
този фарс приключва
и затлаченото блато
лотоса във мен отключва.
Ставам алтруист дълбок
и раздавам нашироко,
но през зрелия поток
на сърце дълбоко.
Садомазохистичният характер се формира от една до три-четири годишна възраст. Травмата е от унижение. Обикновено детето е било възпитавано силово и безлюбовно, без правото на грешки. Било е наказвано и заставяно да си заслужи добро отношение, като жертва своите дълбоки потребности, чувства и емоции. Ако не се държи според правилните стандарти, бива унижавано, а волята му пречупвана. Без възможност за диалог, топлина и разбиране. Като следствие в него се развива необходимост да бъде приемано и одобрявано на всяка цена. То става свръхчувствително към нуждите на другите и превръща в мисия на живота си удовлетворяването им. Влага целия си енергиен ресурс, за да спечели благоразположението на по-важния друг.
Потъпква личността, талантите си, всеки аспект от съществото си.
Самопотискането е толкова мощно, че на фино ниво избуява силна агресия. Насочена навътре, но и пасивна агресия към околните, които са едновременно обслужвани и презирани заради императива да бъдат обслужвани /който садомазохистичният характер без да осъзнава напълно, сам си поставя/.
При този характер личните потребности са незаявени, защото споменът в душата е за пълното им незачитане от страна на родителите.
Садомазохистичният не се харесва и несъзнателно проектира навън своята негативна самопредстава. Опитва се да бъде угоден и така да печели уважение, но вместо това често се превръща в „кошче за душевни отпадъци“ и мъкне баласт от разнообразен и излишен за неговите плещи чужд опит.
Любезно се усмихва, докато трупа неудовлетворение и в един момент неочаквано експлоадира. Вместо да очертае границите си навреме, той дълго се държи като разграден двор, а накрая избухва. Самото му поведение приканва другите да злоупотребяват с него.
Винаги е на второ място, приоритет винаги са другите. Той е идеалното звено в духовните пътеки, в които хората са поощрявани да служат на ближните си, докато пренебрегват своето малко его. Садомазохистичният е готов да разкаже играта на егото, да го стъпче в прахта, докато отдадено върши своята сева йога /безкористно служене/. Само че егото не подлежи на реконструкция чрез стъпкване, нито може да бъде заличено, колкото и насилствено служене да практикува човек.
Такъв човек е пристрастен към болката до степен постоянно да я възпроизвежда в живота си. Болката от неинтегриран вътрешен опит се превръща в негова съдба.
Сексуалността е силна, посоката отново е удовлетворяване на нуждите на партньора.
Подобно поведение може да го доведе до сериозна депресия. Инензитетът на нагнетените във вътрешността емоции е толкова висок, че садомазохистичният е склонен да развие разнообразна психосоматика.
Преработка:
Преработеният характер е истински Алтруист. Той носи голяма сила и способност за навременно изговаряне на здраво „не“. Човекът открива, че преди да бъде приет от другите, първо следва да е приел сам себе си и да осъзнава своите тежест и стойност, да поставя спокойно и уверено границите си.
Продължава да бъде топъл, но като гейзер, който излъчва естествена топлина. Вече не раздава еднопосочно и през потискане. Раздава, защото така резонира с вътрешната си природа. Посланието към света е, че заслужава доброто, което насочва навън. Затова и не се нуждае от реципрочност, нито захранва неудовлетворение. Даването се случва през зрял и стабилен център. Откликът на Вселената е изобилие.
Преработеният садомазохистичен характер осъзнава, че заслужава най-доброто, дори когато не отговаря на очакванията на околните, дори когато ги разочарова, той отново има стойност. Значим и ценен е, само и единствено, защото съществува. Без да е необходимо да се доказва, за да печели уважение.
Любовта е изворът, зарегнал в основата на този оздравен характер. Тя го извежда до зряло смирение, до живот в Истина и Мъдрост.
Психопатен характер
Преди:
Арогантен съм и зъл,
за да скрия, че реално
свит и малък в своя пъкъл
съм създание печално.
И през малкостта си дръзвам
за респект да агресирам.
Вкъщи лесно ми се връзват
през комплекси ги дресирам.
А навън съм цял харизма
с кофи лея слънчев чар,
Във душата съм прокиснал,
но за другите съм цар.
След:
А когато се прегърна
в своя безутешен ад
и успея да отвърна
на душевния си глад
с много обич и добро,
с преживелищност по мярка,
от злощастно същество
се превръщам в личност ярка.
Лидер ставам и оставям
уникален отпечатък,
стойност истинска добавям
и предавам по-нататък.
Психопатният характер се формира във възрастта между три и шест години. Травмата е от предателство.
По това време се проявяват комплексът на Електра при момичетата и Едиповият комплекс при момчетата. Когато детето е било превърнато в „момчето на мама“/„момичето на тати“ и се усеща като съперничещо си с родителя от същия пол. По-късно в евентуална терапия ще бъде необходима работа по психологическото приобщаване на психопатната личност към родителя от нейния пол.
Обикновено детето е поставяно на пиедестал, индиректно му е внушавано, че е богравно, нито едно негово искане не е поставяно под въпрос. Днешното либерално възпитание дава сходни плодове. В опита си да избягат от твърдата и ригидна рамка на консервативното възпитание, много родители прегръщат подобен модел.
Детето е предпазвано от всякакъв дискомфорт, лишено е от здравословни граници, необходими, за да изгради то с времето своя естествена мярка. Всяко дете се нуждае от подредба, от правила, които да му помогнат да формира здрав Аз-център, да му дадат усещане за стабилност. Границите помагат да се запази и верния модел – детето е по-малкото, а родителят е по-големият, съответно отговорният в тези отношения.
Във връзка с либералното възпитание в съзнанието ми изскачат думите на една майка отпреди години: „Когато му вземат нещо, детето ми плаче. Когато не му бъде дадено нещо, също плаче и не може да се успокои в продължение на седмица. Това е така, защото е кристал. И ние много внимаваме да не го докарваме до подобни състояния.”. Чудесно оправдание за неналичен, незрял и абдикирал от отговорността си родител!
Два начина възпитание могат да се проявят в две разновидности на психопатния характер. Единият е манипулативно съблазняващ, а другият е свързан с упражняване на сила. В последствие двете разновидности могат да бъдат налични и заедно – според случая човекът съблазнява посредством привидния си чар /привиден, защото все още е с плитък корен/ или налага волята си безапелационно.
Психопатният характер не приема откази, живее с вярването, че за него не важат правила и че другите са му длъжни. Той не признава граници, тъй като в основата на формиране на Аза му не са положени такива. Познава единствено имитация на свободата, защото не е срещал отговорностите, които същинската свобода носи.
Той контролира и държи в подчинение. Не се отваря, не откликва на интимно общуване, емоционално дистанциран и студен е.
Добрият имидж е важен за такъв човек, тъй като създава илюзия за плътност и съдържание, които реално му липсват.
Психопатният характер често е предразположен към паническо разстойство и генерализирана тревожност.
Преработка:
Както и останалите, този характер също подлежи на качествена преработка. При здрава работа със сянката, при осъзнаване на повтарящите се нефункционални модели и достигането до корена им, той се превръща в магнетичен Лидер.
Опитомява властовия си синдром и го впряга в зряло водачество. Като истински водач той служи на околните.
Вместо да бяга от уязвимостта си, успява да се свърже с нея и ясно да я артикулира, за да бъде от полза за другите като пример за справяне.
Действа от позицията на смирение и отдаденост в полза на по-голямото. Любопитен е към хората, среща ги на ново за него поле – това на взаимността и равноправието. Става способен да се възхити и на други извън себе си, да даде предимство някому, не през потискане, а през благородство и вътрешна сила.
Психопатният характер има потенциал да остави дълбока следа в общественото съзнание с качествата си на лидер, стига да съумее да активира по-фините аспекти от своята природа. Стига да отработи смело и отдадено дефицитите и слабостите си, тъй както допреди това е хвърлял усилия в прикриването им.
Ригиден характер
Преди:
Целият съм догми и канони,
подредбата ми е изрядна.
Фанатично следвам важните жалони,
борбата в мен е безпощадна.
Чуплив съм от насилено старание,
от спазване на всяка буква,
намерил съм достойното призвание –
до края да крепя статуквото.
Преработка:
Когато оставя нагласата стара
и осъзная, че животът е поток,
пускам по водите му товара,
извършвам качествен отскок
към воинското си начало,
към своята вродена мъдрост.
Откривам, че сковаността отбой е дала
за сметка на решителност и дързост.
Ригидният характер започва да се формира след пет-шест годишна възраст. Травмата му е от несправедливост. Родителите най-често са авторитарни, изискващи от него високи резултати. И последните са само отправна точка към още по-високи резултати. Една постоянна надпревара със себе си е заложена в ригидната личност. Постиженията са критично важни, но никога не са достатъчни.
Тук е перфекционизмът, тук са множеството „трябва“. Човекът е превърнал себе си в добре смазана машина, в робот, който не си позволява да стъпи накриво. Разбира се, непогрешимостта не е човешко качество, но ригидният приема драматично собствените си грешки. „Машината“ недоумява как е възможно да дава накъсо. Чарковете в главата ѝ кънтят на кухо, но това никак не събужда за живот сърцето, а все повече насочва вниманието към опити за подобряване на изкуствения модел. Някъде някое „трябва“ е било пропуснато, нещо някъде не е било достатъчно здраво затегнато. Ригидният си мисли, че колкото повече е нащрек за пробойни, толкова по-малко изненади/грешки ще се появяват.
Фиксиран е върху негативната страна на живота, върху загубите и разочарованията. Вярва, че Вселената ще се разпадне, ако той не внимава и не поддържа безупречна организацията на реалността си.
Изключително е критичен, силно педантичен, напълно лишен от спонтанност – всичко в неговия свят следва да е разработено до най-малък детайл, максимално предсказуемо.
Постоянно рационализира и не си позволява да изпитва истинско удоволствие.
Животът с него е предизвикателство – секс по график, постоянно планирани активности, висока степен на контрол.
Изповядва вяра в системата, в набора от външно наложени правила, истински крепител на статуквото е. Едновременно с това чувството му за справедливост е силно изявено. Справедливост, но подчинена на външни, наложени от другиго норми. Дали този друг ще е властимащият политически лидер или гуруто, е без значение. Ригидният чуввства себе си длъжен да пази устоите на вътрешнопартийния ред.
Той е зубрачът, отличникът. Онзи, който не твори, а постига.
При него се срещат паническо разстройство, натрапливости, хистерия.
Преработка:
Преработен, ригидният се превръща във Воин. Ревизира представите си за правилно и неправилно, като сериозно редуцира етикирането. Разбира, че виждането му, преведено през личния му филтър, често е само ограничена интерпретация на действителността. Променя филтриращата си система, започва да превежда наблюдаваното все повече през доверието в себе си, живота и другите.
Постепенно осъзнава, че човешката природа е пъстра и многоаспектна.
Придобива смирение, благодарение на което започва да допуска като необходими и обогатяващи различията между хората. В резултат култивира дълбоко вътрешно спокойствие. Осъзнава наличието на голямата, нелинейна логика, по силата на която всичко винаги е наред такова, каквото е. Успява да се отнесе към правилата, реда и дисциплината като помощни средства по пътя. Отнема им абсолютния статут и ги посвещава на по-висока цел – да бъде автентичен и смислено активен, докато следва потока на живота. Отново е добре организиран и умее да планира, но се намира на различно еволюционно стъпало и всяка външна подребда вече е подчинена на вътрешната му свобода и мъдър смисъл.
Превръща се във воин, който побеждава себе си. Надарен с интуиция и природна мъдрост. Приема силата в слабостта и умее да прозира диалектиката в привидните противоречия.