Преди много години, когато изкачвах едно от най-тежките нанагорнища в живота си, когато бях загубила всички вътрешни ориентири и всички опори извън себе си, на помощ ми дойдоха извънредно трудни външни условия. Заживях сама на тавана на една къща, кацнала на баир (а улицата свършваше почти в гората). През зимата колите се задъхваха нагоре, затова таксита не припарваха наоколо. Най-близкият градски транспорт беше през девет планини в десета. Прибирането ми изискваше ако не тапия за борба със змейове, то поне такава за борба с кучета. Имах интересни срещи с подивели четириноги от вида, за радост с добър край всичките. Тогава научих на практика (на теория го знаех добре), че да поговориш на животно с любов, може да промени хода на събитията, например може да останеш невредим. Това приложено знание ми спаси, едва ли живота, но някое парче месо със сигурност.
Някой път токът спираше и пет одеала едно върху друго не стигаха да стоплят. Случи се веднъж-дваж токът да липсва, точно когато и прозорецът се счупи. Ледниковият период размрази част от вътрешните ми ледове обаче. Така се бях мобилизирала да се справя със ситуацията, че нямах никакво време да умра, вързана на възел за мъката си.
Както се бях стопила преди това в горнилото на страданията, така страданията ми се стопиха в преодоляването на външни препятствия. В допълнение към това сутрин се будех сред зеленина и птича песен, дишах свеж планински въздух, изобщо – изплувах над мътните води сатурнови (астрологично Сатурн вилнееше из съдбата ми тогава).
Една приятелка, когато видя къде съм избрала да живея, добирайки се до дома ми с неистови усилия, възкликна: „Нина, ти си изключително смело момиче!“ Сигурно искаше да каже: „Откачила ли си!?” Пък аз разбирах вече, че благодарение на тези условия съм жива.
Избрала бях мястото за живеене на сляпо (от гледна точка на рациото), беше привидно глупав и мазохистичен избор. Да живеят такива „глупави” избори, казвам си оттогава насам. И да живеят тези, които ни тласкат към тях (една приятелка в моя случай).
Изплува ми този скъп спомен сега, след друг момент от книгата География на блаженството, пак във връзка с Исландия. Става дума, че климатът влияе, но не както сме свикнали да мислим. Обратното: „Повече студ означава повече щастие”…И още: „Изобилстват теории защо студеният или умереният климат създава по-щастливи хора, отколкото топлият и тропическият. Моята любима теория е: „Справяш се или умираш”. В топлите страни според тази теория животът е прекалено лесен – следващото ти ястие просто пада от кокосовото дърво.”.
И не, не става дума, че всичко в живота трябва да е трудно и мъчително. Напротив, хубаво е нещата да се случват с лекота – тогава обикновено сме на нашия път. Ако все се мъчим, може би нещо не е наред с изборите ни. Когато обаче загубим лекотата в душата си, някоя и друга външна трудност може и да олекоти товара ни отвътре.