Ако изходната ни точка за обследването на темата е всеизвестната пирамида на Маслоу, ето потребностите според него в градацията им отдолу нагоре /взети от интернет/.

Физиологични: храна, вода, сън, здраве, секс, въздух.
Екзистенциални: подслон, безопасност, обезпеченост.
Социални: социални връзки, общуване, привързаност, загриженост за другите и внимание към себе си.
Престижни: самоуважение, уважение от страна на другите, признание, постигане на успех и висока оценка, развитие в работата.
Духовни: познание, себереализиране.
Тази пирамида предполага задвижване от ниското към високото и реализиране на зададеното във всеки по-долен пункт преди изкачването до следващия. Тук имаме логичен процес на движение от основата към “покрива”. С други думи – за да си обезпечим сигурен полет, са ни нужни корени. Здравите криле имат коренова система. С последните мисли отивам отвъд хуманистичната пирамида на Маслоу и навлизам в индуското учение за зоните на смисъл /или центрове на активност и съзнателност/ в човешкото тяло, които след малко ще разгледам накратко в сравнителна характеристика.

Факт, извлечен от живота е, че описаната от Маслоу зависимост е относителна. Може да сме задоволили физиологичните си потребности, да имаме подслон, социални връзки, успехи и признание, но да отстоим на сериозно разстояние от себепознанието и себереализацията, да сме нещастни и в душите ни да зее и да заплашва да ни погълне, бездънната паст на липсващия смисъл.

Естествената психотерапия прави качествен скок от разбирането за еднопланово векторно движение на енергията на човек отдолу нагоре, към кръгово задвижване – едновременно отдолу нагоре и отгоре надолу. Нещо повече – Естествената психотерапия полага пресечната точка на двата успоредни потока в сърдечния център и така очертава и още едно движение – отвътре навън. От сърдечното пространство навън еманира Любовта като основен принцип на живота, а редом с нея в интегрирания човек активно работят и принципите на Истината и Свободата. Защото едва когато е затоплена от сърцето, Истината може да говори ясно и само през зрялото и разумно сърце Свободата може да се прояви.

Мандала на потребностите, ценностите и смисъла според Естествената психотерапия /снимката е от сайта на Орлин Баев/
Някои духовни учения обявяват сърцето за обиталище на душата. Според Кабала сърцето чувства и мисли, а едва след като то се е задействало, се включва мозъкът като подизпълнител. Сърцето е живата и мощна връзка на всичко с всичко, ядро на божествената ни принадлежност. Тук се сещам за учението на Лазарев, който сочи материално и духовно като потенциални пръти в колелото на себеразвитието, когато фиксацията върху тях е за сметка на любовта в душата. Затова приемам за себе си, че сърцето е в пряка връзка с душата и че в него е нашият естествен център. Надолу от него е плътното, нагоре са символните светове/духът. Средината, в която то се помещава, е равновесната точка.

Както напомня Енодия Джудит – терапевт и задълбочен изследовател на споменатите по-горе зони на смисъл у човека – телата ни са по-високи, отколкото широки, съответно основните енергийни пътища са вертикални. Имаме полюс, центриран в земното, и полюс на съзнанието.

По груба аналогия можем да съотнесем първата зона и прилежащото ѝзаземяване към първото ниво на пирамидата на Маслоу. А по-директно с нея можем да съпоставим физиологичните потребности в мандалата на Естествената психотерапия. При Маслоу имаме единствено задоволяване на базисни потребности – храна, вода, сън и пр. В учението за зоните на смисъл първият енергиен център е живата и духовна връзка със земята.

Според Дона Идън първата зона е нищо по-малко от вместилище на дълбоко духовни, древни енергии. Изчистването и трансформирането на това пространство не просто активира една чисто физиологична база, а дава ключ за силен и опрян на солидна опора духовен опит. Когато съзнането ни /на по-високите енергийни нива/ е откъснато от тялото /ниските центрове/, се реем хаотични и неопределени. От друга страна през зрялата връзка с тялото матифестираме в материалния свят идващото от по-високите нива, даваме му практическо изражение. Енодия Джудит казва: “По този начин духовната сфера става въплътена, осезаема и действена.”

Веднъж ученик на големия духовен учител Йогананда му посочил някакъв садху, който нямал други притежания, освен препаската си и купичката, с която просел. Казал му нещо подобно, предавам по спомен: “Учителю, ето, това е истински свободен от материалното и просветлен човек.” Йогананда отвърнал, че напротив, този садху е прилепен към материалното също тъй страстно, както много светски хора /а може и повече/, но през неговото отрицание.

При неглижирането на базовите нива човек е склонен да прескача стъпала и да се установява уж нависокото, а всъщност върху плаващи пясъци.

Събудената Кундалини /първоначално спяща в коренния център/, която плавно, постепенно и безаварийно пътува от най-ниското към необята на хилядолистния лотос в седма зона, гарантира, че ще преминем през всеки енергиен център, като го изцелим, интергираме темите му и постигнем освобождение в резултат. Има вариант и да сепнем съня ѝ с внезапен шок или с разтърсващ психичен опит, което да доведе до аварии по време на нейното пътуване, респективно до изкривяване на преживяванията ни в съответните центрове на активност.

Нататък няма да споменавам сравнително пирамидата на Маслоу, доколкото не намирам пряка аналогия между нейните нива и разположението/функциите на енергийните центрове в тялото. Някои от нивата в пирамидата са пръснати непоследователно по тези центрове.

Вторият вихър на съзнателна активност можем да отнесем към тази част от мандалата на Естественана психотерапия, която е свързана с емоции и секс. Тук се случва формирането на емоционалната ни интелигентност, тук от гледна точка на Енергийната медицина е домът на вътрешното ни дете, на невинността и спонтанното творчество, на способността да изпитваме удоволствие. В това пространство сме ирационални, дясномозъчни.

Третият център на човешката съзнателност съответства на утвърждаването в мандалата на Естествената психотерапия. Тук енергията на втория център е канализирана в конкретно действие, във волеви акт. Домът на его идентичността е тук.

Разширяваме и надграждаме опита си, когато сме в полето на конкретна зона, а за да преминем в последствие нагоре, съзнателно стесняваме, пускаме част от придобитото. За да минем от първа към втора зона, пускаме част от сигурността, която сме изградили; за да преминем от втора към трета, канализираме част от свободната игра на енергията към еднонасочено действие в трета зона; първо оздравяваме и стабилизираме егото в трета зона, а после жертваме част от него, за да се разширим в любящото пространство на четвърта зона и пр., и пр.

Стигнахме и до четвъртата зона на смисъл – средоточието на двата потока, за които говори Естествената психотерапия – любящата свръзка между долу и горе, Христовото ядро. Тук се формира социалната ни идентичност. Активни сили са любовта, приемането и даването от здрав център – когато сме култивирали и зряло управляваме егото в предходната зона.

Дона Идън нарича петата зона светия граал – според нея тя е фината връзка между сърце/воля/емоции/плътно физическо измерение и символните светове на ума, резпрезентирани от шеста и седма зона. Гърленият център е потопен в звук, това е неговият елемент. В него се формира творческата ни идентичност. Когато потокът е свободен и има пространство за движението на енергията, творим съзнателно на това поле. Тук стопленият от сърцето глас е готов за здрава и ненараняваща комуникация, което е валидно дори в случаите, когато се налага да бъдем твърди. От гледна точка на Естествената психотерапия тук са познанието, етиката.

Шестият център на активност има отношение към мигновеното озарение и интуицията, към виждането – както физическо, така и духовно. Когато към нас идва познат човек, ние отчитаме физическите му особености, облеклото му, идентифицираме го по външен признак. Но също благодарение на шеста зона провиждваме и отвъд видимото, пред вътрешните ни очи се откроява същината на човека, различаваме го интуитивно по иманентен признак.

В Естествената психотерапия този център отговаря на естетиката и будхи /космическият разум, проявен в човека/.

В седмата зона имаме формиране на универсална идентичност. Тук се разлистваме, подобно лотоса, изобразяван в нея. Свързваме се с Цялото и ако имаме здрав корен, функционираме като тукашни и отвъдни едновременно. Чувстваме движението на енергията по вертикалата и стигането до този център е апогеят по пътя на Кундалини, освобождението ѝ.

Всеки, който е преживявал състояние на сливане с всичко, се е докоснал именно до опит със седмия център на съзнателност. Помня добре четири такива състояния от ранната си младост. Спонтанни навлизания в Потока, без употреба на вещества, с изключение на единия път, когато две-три чаши вино бяха трамплин за отскок. Благодарна съм за тези мигове, несравними с нищо друго в поднебесния свят, по време на които не просто усещах свързаност през сърцето, а бях единна с цялото творение, функционирах като продължение на всичко и всичко беше част от мен.

Дотук само маркирах зоните на смисъл и споменах само някои от техните характеристики. За всеки център може да се каже още много и по всеки може да бъде работено трансформативно и в дълбочина.

Енодия Джудит нарича движението от плътната земя към етерното съзнание – ток на освобождението. Колкото по-нагоре се движи енергията, толкова по-малко ограничения са налични. Водата е по-малко ограничена от земята, а мислите са по-свободни от думите и картините. В исторически план зоните на активност очертават именно пътя към освобождението.

Джудит обаче различава още един поток, още един ток – този на проявлението. Същото това движение, което Естествената психотерапия самостоятелно открива – когато енергията низхожда от горните нива към долните и превръща мислите в образи, после в думи, после във форма.

“Ако не можем да се освободим, не можем да се променим, да растем или да се разширим. Ставаме като автомати, несъзнателно самодоволни в монотонни подрутинности, съзнанието ни заспива от скуката. Обратно, без тока на проявлението ставаме лишени от цели празни мечтатели, летящи в огромни пространства, но неспособни да се приземят, пълни с идеи, но неспособни да изпълнят задълженията си или да ги завършат.” Е.Д.

Цитираните мисли силно резонират с откритията на Орлин Баев, част от които заключително цитирам, за да подчертая аналогията: “Векторът отдолу нагоре на хуманистичната пирамида на потребностите приемам само за едната от възможните посоки. Заявявам наличието на друг, отгоре надолу вектор, чиято посока прехвърля изначалния самосъзнателен център от телесната, в психодуховната себесъзнателност. Така изкристализират две едновременно присъстващи пирамиди, посоки, вектора, случващи човешкия духовен, психичен, биологичен и социален процес.”

Мандалата на потребности, ценности и смисъл в Естествената психотерапия разглежда човека холистично и акцентира върху неговата божествена природа, която не се намира изключително горе или долу, нито се проявява само по пътя от физическото към духовното, а е цялостно представена във всички посоки на неговото естествено движение. С ядрен център в сърцето.