Да, вярвам, че понякога се налага да направим избор за определен период от време, преди да започнем да съчетаваме. Има моменти, които предполагат пълна отдаденост. За мен такъв момент е този след раждането.

Знам, че според някои дами три-четири месеца са достатъчно време за тотална отдаденост на детето. Изборът им да се върнат бързо на работа, не означава, че не обичат децата си. Има и такива, които работят активно до самото раждане, това също е въпрос на индивидуално стечение на обстоятелствата. Моето разбиране не съвпада с това на първите, а като вторите не се случи да бъда.

Забременях, когато се чувствах добре с работата си, когато нещата ми се развиваха чудесно. Тъкмо откривах нови територии и се намествах удобно в любимите дейности. Майчинството обаче измести всичко, съвсем всичко. Още по време на бременноста започнах да изтеглям енергията си навътре, а след появата на сина ми, фокусът беше изцяло върху връзката ни с него. За мен е особено важно майка и дете да са в непосредствена близост в първите три години, за да може детето да получи необходимата му за живота нататък вътрешна опора. Дълбоко вярвам, че когато майка му е била насреща в тези първи моменти, човек по-лесно изгражда самостоятелност и себеуважение. Не напомпано компенсаторно самочувствие, а дълбоко себеуважение. Обратно на възприетото доскоро вярване, че трябва да се тича през пет стаи в десета, ако детето плаче, за да не го разглезим. Глезено бебе няма. Разглезен (ако изобщо съществува такова „животно“) става човек, който отчаяно търси вниманието, което никога не е получил. Такъв човек и лесно се прилепва към околните, обляга се като на патерица върху връзките си, нестихващо страда при всяка раздяла, дори полезната.

Случи се, че успоредно с огромното щастие да имам дете, преживях сериозни и силни лични сътресения. Толкова отворена и уязвима бях в онези моменти, че си позволих да се счупя вътрешно на няколко пъти. Неусетно минаха три години и половина, по време на които самоуважението и вътрешният ми интегритет пострадаха, качих и доста килограми. Въпреки знанията и уменията си, бях наясно, че е логично след толкова време да започна от кота нула. Трябваше отново да изляза на светло, но без да разчитам на късмета на начинаещия, защото изобщо не бях начинаеща, а и без увереността, която следваше да имам в следствие на отъпкания път – тя се беше изпарила, заради турбуленциите, през които минах. Пътят беше вървян успешно, имах опита си, но мен ме нямаше. Липсвах за себе си, съответно и за другите. С незавидна вътрешна нагласа и драпаща усилно по собственото си нанагорнище, започнах да работя отново. Не след дълго, когато видях светлина в тунела и се разбързах да планирам, счупих крак. Отново занулих, отново преосмислих и пренаредих приоритетите си. Бавно и постепенно започваше да се завръща себеуважението ми, да се намества вътрешната ми скорост, да изкристализира благодарността ми за застоя, задържането, сривовете. Започнах да чувствам все по-ясно, че съм на пътя си, че актуализирам призванието си и че в последното влиза целия ми опит – както сладък, така и горчив, който мога от първо лице да споделям с хората, с които работя. Вече чувствах колко по-богата съм след всичко.

И мисля, че забавянето, вътрешните турбуленции и предизвикателните външни ситуации съвпаднаха с майчинството ми и периода около него, защото майчинството е едно особено честно и разголващо време. Време, в което една душа идва, за да разбърка и поднови старото ни аз. Благодарна съм на плутоновата енергия около сина ми за оголването до кокал и новораждането. Благодарна съм, че оставих всичко останало настрана и бях до него. Така започнах да изграждам нови лични качества, а в основата на искрената и пълноценна работа е личното ни присъствие. И въпреки че в определени моменти се посвещаваме на едно или друго, погледнато по-обхватно, няма или-или, а има всяко нещо във времето си. И всяко нещо е свързано с всичко останало и може да се окаже солидна подложка за идващото след него. Едно дете може да дойде с помитаща всичко излишно енергия и да разчисти пътя ни първо към нас самите, после към навън. Временно някои наши активности може да пострадат, но скритият смисъл е да се върнем в себе си по-цялостни и истински.