Случвало ми се е свестни хора да ме предупреждават да внимавам с някой, с когото общувам. И мотивите точно на тези хора със сигурност са били благородни. Искали са да ме предпазят от евентуални щети. Веднъж даже бях предупредена за един от тези свестни предупредители – да внимавам с него. И пак свестен човек ме предупреждаваше. И знам, че предупрежденията най-често почиват на нещо. Някой път може би имат достатъчно сериозно основание.

И най-важното, знам какво е да гориш в стремежа си да предпазиш.

Опитвала съм се да предпазвам и аз, сещам се за случка с добър познат, когото се опитах да убедя, че с еди кой си потенциален партньор в работата лично аз бих била нащрек, предвид конкретни ситуации с него. Накрая останах с усещането, че по-скоро желанието ми да помогна тръгна да се обръща срещу мен, вместо да убедя познатия си да мине встрани от опасния терен.

Случи ми се веднъж да имам ясно виждане за его игрите на човек, който в комбина с друг, когото имах за приятел, редовно и неканен се буташе да ме пощи от заблуди. Е, предупредих този, когото все още мислех за приятел, да не се връзва на първия (той тичаше след него и заедно ме поправяха), но и тук се сгромолясах с все спасителните си действия. Тази история все пак имаше отзвук в бъдещето – след няколко години получих обаждане и признание, че съм имала право.

В друг случай се намирах по средата между едно уж приятелство, в което по-ухажваният често коментираше негативно другия и ми беше повече от трудно да наместя в ситуацията чувството си за справедливост. Накрая осъзнах, че всеки от тези хора се намира там, където иска да бъде и застанах встрани от тях, без аларми, без предупреждения.

Опитвала съм се да разкрия на хора силно смущаващи факти за техен (и мой тогава) авторитет и съм влизала в графа помрачена от заблуда. Когато най-сетне млъкнах, дойде моя близка, доскоро силно привързана към същия и ме попита дали съм знаела тези факти. Казах, че да. Скара ми се защо не съм я предупредила, та тя не била тъпа…

Днес знам смущаващи факти и за други авторитети, в чиито паства се намират хора, които харесвам. И вече не бързам да изговарям това, което знам. Гледам внимателно от повече страни.

Случвало ми се е да видя възторга на някой, когото харесвам, от друг, чиито чести прояви оценявам като неискрени и плоски, или да видя, че човек, който е заявил, че не понася друг, е повече от любезен със същия.

Вече съм наясно, че в нещата можем да намерим повече пластове, смисли и цветове.

Например не винаги общуването с някой, когото не приемаме цялостно, е акт на лицемерие. Скоро една дама писа по въпроса и разграничи нещата – има цялост, която не ти импонира и части, по отношение на които може да се пресечеш с другия. Това е било винаги и моето разбиране. И ако ценностите на човека не влизат в драстично противоречие с моите, бих отбелязала добрите му според мен попадения без резерви.

Съществува и лицемерие, разбира се – когато реакцията на приемане е прекалена за общото чувство към човека.

Има го и състраданието (лично преживявано), когато общуваш от сърце с изпадналия в слабост, който преди това е се е държал зле с теб.

Днес знам също, че е почти невъзможно да предпазим някой от нещо. Тъмният за нас герой обикновено вади теми от нашите вътрешни тайници. Сенките на други хора може и никога да не се пресекат фатално с тъмното на същия герой.

Има и по-универсални герои (временно, но страстно прегърнали конкретен модел), с които обаче срещата отново ще е различна за различните хора. И даже да предупредим съвсем на място някой, предупреденият ще мине по пътя си (както онзи приятел, за който писах по-горе и който стигна до моя извод, но сам).

Понякога е повече от важно да съобщим това, което знаем, но без вярването, че сме божествени кукловоди, призвани да оправят нещата за другите. Другите си имат избор.

По себе си знам, че се случва на пътя, по който уж не е трябвало да минаваш, да намериш знаците към своя път. Да срещнеш значими за теб хора, да се задействат значими за теб събития.

Хубаво е да проверяваме нещата обаче. Има сериозни нанадолнища, които можем да избегнем, не просто защото някой ни е казал нещо, а защото сме проверили (факти+интуиция). И ако не сме готови да жертваме ценностите си заради сляпа вяра, съвестта ни също ще остане чиста. Ако преценим, че съветът да внимаваме почива на корист или че нашата ситуация с потенциалния вредител е различна, нормално е да го пренебрегнем (съвета).

Вярвам, че това, което се е случило вече, е необходимост (май и Прокофиев внук казваше така) и макар да е добре да чуеш предупрежденията, в повечето случаи така или иначе ще си направиш „грешките“, ще си минеш по кривите сокаци. Понякога пътят минава през заблудата. Така се ражда различаването. Дай Боже да се стига до проверка и проглеждане в крайна сметка.

А друг път истинският ти път ще изглежда заблуда на другите, а за теб ще си е съвсем по мярка.